A vow beyond time

Image
  There are stories that seem too delicate to belong to this world, threads of love spun so fine that only the heart can see them. The story of Katerine and Antoan is one such tale—a story of souls who carried a promise across centuries, a vow beyond time. Katerine lived her life like most others, surrounded by the ordinary rhythm of days, yet there was always a quiet restlessness in her. She could never explain why certain places felt so familiar, why some faces in the crowd made her heart tremble with recognition, or why she often dreamt of walking through landscapes she had never seen. There was, hidden in her, a sense that her story had begun long before her birth. When she underwent a regression session—half out of curiosity, half out of longing—her life changed. Images rose from the depths of her soul: ancient streets, forgotten faces, and a promise whispered under the stars. A young woman, centuries ago, stood before a man she loved beyond measure. Their hands were joined,...

Болестта като пътепоказател на душата

 Има пътища, които отвън изглеждат правилни – носиш костюм или униформа, имаш стабилна работа, получаваш признание, следваш "нормалния" ред. Но вътре в теб – нещо вие. Душата стене. Тялото се свива. Всеки ден ставаш с тежест, всеки понеделник е болка, и всяко утешение е бягство – в цигарата, в чашата вино, в бургерите вечер, в безкрайното скролване и притъпяване на чувствата.

И когато всичко това не е достатъчно, идва болестта. Първо фино – леко неразположение, безсъние, тревожност. После по-силно – гастрит, мигрена, панически атаки, хормонален дисбаланс. И накрая – диагноза. Телесното страдание е писмото, което душата изпраща, когато вече не можеш да я чуеш с шепот.

И тук стои големият избор: да продължиш да се лъжеш, или да избереш истината.

Но истината не винаги е "удобна". Защото понякога тя означава да признаеш, че работата, която вършиш, те убива. Че средата, в която се движиш, не ти носи мир. Че животът, който си изградил, не е твоят.

И тук идва страхът. Един много човешки страх: А как ще живея без тази работа? Ами ако остана без пари? Ако не мога да се издържам? Ако остана сам/а?

Затова хората остават – в офисите, в браковете без любов, в градовете, които ги задушават. Остават и се разболяват. Остават и се разрушават. И после казват: „Това е животът. Нямаме избор. Така е при всички.“ Или още по-заблудено: „Ние сме жертви на колективна карма.“

Но не. Това не е животът – това е страхът от живота. От истинския. От онзи, който те кара да летиш, а не да оцеляваш.

Истинският път на душата не те разрушава. Той може да е неясен, да е несигурен, да изисква смелост. Но в него няма нужда от отрова, за да го издържиш. Защото той носи вътрешен мир, дори когато външно е буря.

Нека спрем за миг и се запитаме:

Ако трябва да се упоявам, за да живея този живот – може би този живот не е мой.

Болестта не е враг. Тя е пътепоказател. И щом се появи, може би не трябва да търсим лечение на симптомите, а да зададем по-дълбок въпрос: Къде се изгубих? И как мога да се върна при себе си?

И още нещо – често самата работа, която човек избира за прехрана, не е просто "неподходяща" или "скучна". Понякога тя е лъжа по договор. История от типа „ела, лъжи за мен, и ще ти платя“. И човек се съгласява – защото трябва да се яде, трябва да се плаща наема, трябва да се „оцелява“.

Но цената?

Цената е душата.

Цената е вътрешният мир, който се заменя с тревожност. Цената е здравето, което бавно се пропуква. Цената е нощите без сън, когато тялото се опитва да каже нещо, а умът го заглушава със „спокой, утре пак сме на работа“.

А истината е, че когато работиш за нещо, което поддържа лъжа – създаваш нова карма. Без значение дали лъжеш клиенти, манипулираш хора, участваш в нечестни схеми или просто си „на заплата“, докато вредиш с мълчание или бездействие – ти ореш на чужда нива. И тя не е на светлината. Това не е съдене. Това е наблюдение. Посочване на фактите такива, каквито са – без украса и без обвинения.

Защото човекът, който е в съгласие със себе си, не може да бъде купен с комфорт. Не може да бъде нает да мълчи срещу собствената си истина. Не може да живее ден след ден в услуга на нещо, което го разрушава отвътре, и да очаква да бъде здрав и щастлив.

И тук пак се връщаме до същото:

Избор.

Никой не казва, че е лесно. Да напуснеш сигурността, да избереш пътя на душата си, означава понякога да минеш през пустиня. Да останеш без пари, без „позиция“, дори без одобрението на обществото.

Но… ще останеш с Истината. Със себе си. С душата си цяла.

А какво по-ценно има от това?

 


 Повече тук

Comments

Popular posts from this blog

Herbs for Baby - Natural Care and Gentle Support

Are You Ready?

Embracing the Energy of the Summer Solstice - A Spiritual Awakening

Contact Form

Name

Email *

Message *