Не мога да го приема - едно сърце срещу индустрията на забравата
Не мога да го приема… и може би никога няма да мога. Тази болка живее в мен като тиха пукнатина, която не се вижда отвън, но отвътре разтваря бездна. Влизам в магазина и рафтовете ме гледат със стъклените очи на опаковани истории , части от тела, разкъсани връзки, насила прекъснат живот. В тарелки е подредена плътта на братчета и сестрички , които никога не са били попитани, никога не са дали съгласие. Убити е най-меката дума. Там има страх, кръв, писък, който не се чува… но душата го разпознава. Боли ме много. Не защото съм по-добра, а защото не мога да се примиря. Преди около петнадесет години в мен се случи някакво превключване , едно невидимо събуждане, като светлина, която първо наранява очите, а после става необходима. От този момент не мога да докосна месо , не мога да го виждам, без в съзнанието ми да се разгъне целият филм на страданието. Всичко, което е имало очи и топлина , което е мърдало, дишало, обичало някого, не може да бъде моя храна . Не мога да го нарека прод...