От биберона към телефона
„От биберона към телефона“ — понякога една проста фраза може да отвори цяла вътрешна вселена. Да изтръгне от тишината онези меки, почти безименни нишки, с които душата ни е вплетена в собственото си минало. Чувствам, че в нея има повече истина, отколкото в стотици статии за дигитална зависимост — защото тя не говори за устройствата, а за човека. За тялото, което си спомня, за психиката, която търси утеха, за духа, който се лута между глад и покой. Когато затворя очи и се върна назад, преди екрана, преди думите, дори преди спомена, има само едно усещане — устата, впита в нещо меко и топло, пулсът на сърцето, което търси друг пулс, по-силен, по-голям. Светът тогава е бил прост — ритъмът на сукането е бил като първа молитва, повторение на нещо вече познато от утробата: сигурността, топлината, непрекъснатостта. Това е първият храм на човека — устата, гърдите, биберонът, допирът, близостта. И може би това е и първият опит за тишина, защото когато сучеш, тревогата млъква. Фройд би каза...
Comments
Post a Comment